"Емоционални" Авторски мултижанров пърформънс на Сдружение "По действителен случай" Емоционални е експедиция по пътя към центъра на чувствата и на двата пола, пътуване към потиснатите светове в човека, към дълбоко залостените негови мисли, идеи, желания. Емоционални е признание на висок глас, споделен импулс, точка на пресичане между неговата и нейната лична история. Емоционални е собствен прочит на важните житейски ситуации, крива права от автобиографични случвания, белези, рани, вълнения, радости ... Едно представление за кристално чистите човешки пориви и за неподозираните сили, които всеки един от нас притежава. Екип: T екст: Огнян Голев, Михаела Начкова, Сирма Маринова, Александра Косева, Вероника Борисова и Ирина Голева Режисьор : Ирина Голева Хореограф: Ивайло Димитров Дизайнер на костюми: Вероника Борисова Актьор: Огнян Голев Музикална среда: Михаела Начкова Графичен дизайн: Ивелина Анчева  

„НОКТЮРНО – от прахта до сиянието” Авторски мултижанров пърформънс на Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура „По действителен случай” Номинации и награди -          Награда „ИКАР 2011” за авторска музика на живо за Мария Илчева (контрабас) и Александър Деянов (Skiller) (бийтбокс) -          Номинация за ярки постижения в областта на театъра на годишните награди на Столична Община за принос в културата по случай 17 септември 2011 – ден на София За проекта   От прахта до сиянието е разстоянието от живот без любов до живот над любов. Изследването на процес винаги е по- трудно, от колкото изследването на резултатите от него. Този процес е историята, която искаме да разкажем. Да проследим пътя от прахта на баналното ежедневие, през суровата мощност на помитащите всичко политика и икономика, до сиянието излъчвано от единението на двама души. Връзката им, която трябва да преодолява сама себе си всеки ден. Как тази връзка трябва да се развива и изкачва постоянно на нови нив

 „Пеперудите са всъщност изтребители” Авторски мултижанров пърформънс на Сдружение „По действителен случай” Награди - Hаграда "Икар" 2009 за дебютна Ирина Дочева Голева - Номинация "Икар" 2009 за авторска музика на живо на Александър Даниел За проекта Преминаването по линията на една раздяла е темата на театралният опит "Пеперудите са всъщност изтребители" и въпросът който вълнуваше екипа е: по какъв начин човек изминава целият път до изплуването и колко енергия му е нужна за да не заседне в безкраен цикъл. В този случай разглеждаме раздялата като процес с ясно отличими фази разпределени във времето и линията която го описва най-добре е хистерезисната крива, по тази крива е построено и представлението. Анонс Между моноспектакъла и концерта, представлението е концентрат от силна поезия и неподправена емоция, поднесени с много хумор. "Елегантната раздяла в девет стъпки" (подзаглавие на спектакъла) разказва з

„За жената отсреща” Авторско представление на Сдружение „По действителен случай” Анонс Театрален проект за самотата и липсата на изход от това ежедневно потъване единствено в себе си. Какво става с една жена, едно тяло, едно око, което е само. Само колкото да измисли на кого да каже, че е останало без глас и без форма. Само до дъното на окото, което го няма. ... „Всяка жена има нужда от дишане в ухото. Всяка жена драска с нокти в контакта. Всяко око може да изчопли дупка във вените й. Всяка дума вибрира триста пъти под небцето. Всеки телефонен звън кънти като посмъртни стъпки ... ” (из представлението) Екип Ирина Дочева (актриса и режисьор) , Стефан Христов (тромпет) , Тони Кондев (сценограф) , Огнян Голев (техническо лице) , Ани Васева (текст) , Тодор Стоянов (музика) " The Woman Next Door " A performance of "Based on actual events" organisation for alternative contemporary art About the project Theatre project about loneliness and lack of out

Черно-бяло разказва за вечната битка между “Добро” и “Зло”. Интересният сюжет на враждуващите крайности се развива в един дуалистично равностоен конфликт, в който впоследствие не друг, а именно хората ще вземат надмощие и ще подчертаят засилващия се драматизъм на персонажите. Хората са тези, които избират как да живеят своя живот и дори нестихващият пороен дъжд от “черно-бели” дни не ще промени силата на тяхната воля и мащаба на тяхната любов. Фабулата се развива в естетиката на нямото кино от началото на миналия век. Живият съпровод на пиано, коментиращият симултанен дикторски текст, както и лаконичните препратки към определени образци на световното кино, превръщат представлението в един интригуващ и забавен прочит на темата за Доброто и Злото. Отдадени на своята непрестанна борба за надмощие, Добро и Зло решават да използват, като поле за сражение света на хората. Те се озовават върху жилищна сграда в краен квартал и провокирани от обитателите на сградата